Слънчев бряг в България е класирана като най-достъпен курорт между 19 различни европейски дестинации в проучване на английската служба „Post Office“. Проучването установи че потребителската кошница от продукти за ежедневна употреба струва £ 37 (около 86 лева) в черноморския курорт, докато същите стоки в Ибиса, най-скъпата дестинация, струва £ 131. Установено е също така че средните цени за туристите от Великобритания са се увеличили в цяла Европа, отчасти поради по-слабия паунд. През март изследователите разгледали цената на потребителската кошница от 10 основни туристически разходи - от обяд до вечеря, от напитки до слънцезащитен крем - в 19 европейски плажни дестинации. След Слънчев бряг, стоките са били най-евтини в Алгарве в Португалия, малко над 58 £, следван от Коста дел Сол в Испания от £ 61. Същите стоки струват £ 119 в Соренто в Италия и £ 117 в Ница, Франция. Андрю Браун, говорител на Post Office Travel Money, заяви че добрата стойност на Слънчев бряг се дължи до голяма степен на ниските цени на хранителните продукти. "В течение на едноседмичната почивка, обяд и вечеря за двама ще струва по-малко от около £ 175 в Слънчев бряг, а това може да струва над £ 600 в по-скъпите курорти във Франция или Италия." Средните цени за британците в 19-те курорта са се увеличили със 17% през годината до март - отчасти поради слабостта на паунда, след гласуването за Brexit, но и нарастващата популярност на някои курорти. Най-големите повишения са били в Задар в Хърватия (до 44%), от Лисабон брега в Португалия (с 29%), и Крит в Гърция (с 29%). Въпреки това, цените паднаха в няколко направления, като Слънчев Бряг с 10%, Mamaris в Турция надолу с 4%, а в Пафос в Кипър с 0.5%. Г-н Браун заяви: "Тези курорти се опитват да привличат туристи и ресторантьори и и хотелиери са готови да намалят от техните цени. Също така, в места като Турция местната валута е паднала спрямо паунда което ги прави още по-достъпни.". Той каза, че британските туристи следва да си „направят домашното " тъй като има големи ценови различия между подобни курорти в една и съща държава. Например, туристите в Испания може да очакват да платят 25% повече за ежедневни покупки в Коста Бланка отколкото в Коста дел Сол. Цените в Майорка са 47% по-високи, отколкото в Коста дел Сол, въпреки че те все пак са на една трета по-евтино от Ибиса. Най-евтините пет курорти в март: Слънчев бряг, България Алгарве, Португалия Коста дел Сол, Испания Мармарис, Турция Пафос, Кипър Най-скъпи са: Ibiza, Балеарските острови Соренто, Южна Италия Ница, Южна Франция Задар, Хърватия Лисабон крайбрежие, Португалия (BBC)

Европейският парламент одобри въвеждането на безвизов режим за краткосрочни пътувания на украински граждани в страните от Шенген, предават световните агенции. В подкрепа на отмяната на визите гласуваха 521 евродепутати, против бяха 71, а 36 се въздържаха. По-рано специалният докладчик на Европарламента – българката Мария Габриел, заяви, че Украйна е изпълнила всички изисквания на ЕС и дори е „надминала очакванията“. „Отново потвърждаваме принципа, че всяка страна, която съответства на критериите, изложени от Европейската комисия, трябва да се възползва от отпадането на визите за гражданите си“, каза Габриел. След одобрението от страна на Европарламента обаче следват още няколко формални стъпки, за да влезе безвизовият режим. Решението трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС, след това трябва да бъде подписано от председателя на Европарламента, както и от представител на председателстващата в момента съюза Малта. Официално в сила решението ще встъпи 20 дена след публикация в Официалния вестник на ЕС като предполагаемия срок е 20-ти Юни 2017г. От края на март на територията на ЕС могат да влизат безвизово гражданите на Грузия. Но едновременно с това влезе в сила механизъм, позволяващ отмяната на безвизовия режим в случай на неконтролируем приток на имигранти. Именно това бе едно от главните условия, поставени от ЕС пред Тбилиси и Киев. Безвизовият режим позволява на грузинците, а и скоро на украинците, да пътуват свободно в държавите от Шенгенската зона, но за не повече от 90 дена в рамките на половин година. Целта на пътуванията може да бъде туризъм, бизнес срещи, посещение на роднини, участие в културни мероприятия, но не и работа. За да се предотвратят евентуалните злоупотреби, от влизащите на територията на ЕС украински и грузински граждани могат да бъдат поискани обратни билети, резервации за хотел, покана от роднини или достатъчна сума пари. (Bloomberg TV)

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта.  Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и щастие. Мартениците се закичват на дрехите или китките си и се пожелава здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта". През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля. Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода. /от Уикипедия, свободната енциклопедия/